Невръстни хейтъри сеят заплахи в мрежата

© Снимка: ЕПА / БГНЕС

Според проведено наскоро проучване 80 на сто от учениците у нас възприемат агресивното поведение в мрежат,  като забавление. А ако има нещо, което умеят най-добре – това е силно да мразят.

На пръв поглед едва ли ще ги различите от връстниците им, размотаващи се в училищния двор, но влязат ли в мрежата, се превръщат в истински терминатори, преливащи от негативизъм и агресия. Сигурно вече се досещате! Става дума за хейтърите – една порода, която отдавна върлува във виртуалното ни пространство.
                                                                         

                      © Снимка: БГНЕС
                              Иван Игов  

Хейтърът е нихилист, той се вбесява от успехите на другите, но и от всеки, който е по-различен. За него мрежата е истински отдушник, място за разчистване на сметки. При това с повод и без повод. Тийнейджърите и децата са най-податливи на подобни крайности. Омраза, гняв и закани – за тях интернет е арена за изява на най-ниските им страсти. „Нормално е един юноша силно да обича и силно да мрази. Това е възраст, когато на подрастващите им липсва още т.нар. емоционална зрялост и те не могат винаги да контролират емоциите си” – твърди психологът Иван Игов. Това обаче не означава непременно, че в реалния живот тези деца са груби и невъзпитани. По-скоро учениците търсят начин да се разтоварят от натрупалия се стрес и негативизъм.

© Снимка: БГНЕС

Социалните ни мрежи буквално бъкат от антигрупи и профили срещу кого ли не, където всеки може да сее нецензурни думи и заплахи на воля и безнаказно. Подрастващите хейтъри у нас дори си имат специален сайт, където под прикритието на псевдоними, повеждат ожесточени онлайн войни срещу учители и съученици. В тях тийновете не се притесняват да определят училището си като „най-скапаното” и да назовават по имена „тъпите си даскали”. 

Особено популярни са качените в сайта клипчета, които показват как ученици се държат арогантно със своите преподаватели и правят в час каквото си искат. А вземат ли на прицел техен „провинил се” съученик, невръстните хейтъри стават неудържими! „Когато юношите се скарат в училище или на улицата, те често си разменят реплики, обиди и дори юмруци, но тези емоции бързо отминават и на следващия ден мразещите се приятели могат да се сдобрят. Не така обаче стоят нещата в интернет” – казва психологът Иван Игов и добавя:

„За съжаление ако преди ерата на киберпространството – един втори свят, в който децата ни живеят, тези думи и закани са изчезвали с изричането им на улицата или в училище, сега те остават изписани в пространството за много дълго време. По този начин изписаните преди време обиди и клевети могат да нанесат сериозни поражения в един по-късен етап – нещо, за което децата не си дават сметка. Нашите изследвания по един проект на УНИЦЕФ показват, че една трета от насилието между самите деца вече се е изнесло в киберпространството. Това са обидни sms-и, клевети, заплашителни писма и куп такива неща, които за съжаление стават все по-опасни. А възрастните дори не ги забелязват, защото се случват в един друг, по-различен от техния свят!”

 Според проучването близо 80 на сто от учениците у нас възприемат агресивното поведение в мрежата като забавление. А повече от половината от анкетираните тийнове откровеничат, че самите те са отправяли оскърбителни и унизителни думи онлайн към непознати с цел да се позабавляват на чужд гръб. Според психолозите обаче в повечето случаи невръстните агресори нямат преднамерено желание да наранят някого, по-скоро това е начин да експериментират със своята идентичност и да изпробват границите си. Но това не означава, че присъствието им в хейтърските профили е безобиден начин да прекарват свободното си време!

„Страшното е, че в подобни сайтове можеш да видиш снимки и текстове, които не са предназначени за деца под 18 години” – твърди Иван Игов. И добавя, че  държавата е длъжна да защитава децата си. Според него както когато някой заплаши дете на улицата ние сме длъжни да му се притечем на помощ и да го защитим, така трябва да закрием сайтове, които предоставят възможност на някои да нападат деца и подрастващи. Така че органите, които са натоварени със задачата да наблюдават какво се случва с децата ни в интернет би трябвало да вземат сериозни мерки! БНР

Венета Николова . Пътешествия без край