Изгубени в прехода

© Снимка: prehoda.bg

       1990 – Милионният предизборен митинг

       на СДС в София

 За нас, българите, като че ли колелото на историята се върти по свои собствени, често непонятни закони. Вместо да ни тласне напред към прогреса и благоденствието, времето сякаш буксува на едно място, а на моменти безмилостно ни запраща назад в изходни позиции. И не е нужно да се ровим в далечното минало, за да стигнем до нерадостната констатация!

 

© Снимка: prehoda.bg

1990 – Студентската стачка в Софийски университет

Ако човек се поразходи из София или си включи телевизора вкъщи, може да изпадне в състояние на времева безтегловност и да се запита дали по някакъв необясним начин не се е завърнал обратно в 90-те години на миналия век в зората на т. нар. „българска демокрация”. Ежедневни протести на хора, скандиращи до болка познатите лозунги, сблъсъци с полицията, същите непримирими вражди между политическите опоненти, бедност, безпътица…

 

© Снимка: prehoda.bg

1990 – Палатковият лагер на Града на истината пред Президентството

                             Какво се случи с България?

 Напразни ли бяха тези 24 години на изстрадан демократичен преход? Как се променихме и накъде отиваме? Отговор на тези въпроси всеки може да потърси сам за себе си в новия сайт с многозначителното название „Изгубени в прехода”. Авторът му, дългогодишният фотограф Георги Георгиев-Джони, е събрал и публикувал над 50 хиляди свои документални снимки, илюстриращи по възможно най-обективния и безпристрастен начин някои от знаковите събития от началото на демократичните промени у нас. Фактът, че само за първите три седмици от откриването му тази есен, в сайта са влезли над 100 хиляди души, показва че българинът е склонен да се самоанализира и да търси причините за нерадостното си настояще сред тъмните лабиринти на Прехода. Докато разглеждаме кадри от началото на промените, тръпчивото усещане за дежа вю е неизбежно! „Първите лозунги след падането на комунизма бяха „Демокрация” и „Нов морал”. И сега, 24 години по-късно, искаме същото” – обяснява Георги Георгиев-Джони.

                    Защо надеждите ни бяха разочаровани?

„Просто общественият договор, който сключихме за тези години, се оказа дълбоко порочен – казва той. – Мъчно ми е, че по площадите сега са тези деца, които се раждаха тогава. Сега те протестират!

 

© Снимка: prehoda.bg

Как си обяснявам всичко това ли? Ами за мен 10 ноември 1989 г. си беше вътрешнопартиен преврат и този модел на прехода беше разработен в лабораторията на службите на ДС. Той беше наложен на обществото и затова даде тези плачевни резултати. В сайта съм качил една снимка, която красноречиво илюстрира думите ми. Това е кадър на участници в първия свободен митинг след падането на комунизма у нас на 10 ноември 1989 г. Тези хора носят лозунг, на който пише „Смърт на червената буржоазия, да живее Петър Младенов”. Този лозунг показва целия ни преход! Какво се случи? Ами партийната червена номенклатура премина във финансова върхушка!”- казва фотографът.

 

© Снимка: prehoda.bg

17 ноември 1989 г. Тази снимка според автора Георги Георгиев е символът на българския преход – слагаме на пиедестал това, срещу което се борим.

И наистина днес, повече от всякога, преобладава убеждението, че обществото ни се направлява от тъмни сили. А демократичният преход, който би трябвало да ни изведе към светли бъднини, мъчително се проточва във времето. Чуват се и гласове, че въобще не се е състоял. И все пак, не могат да се отрекат и положителните промени.

                                              Какво спечелихме?

Плодовете, често горчиви, на свободния пазар, лъскавите молове, препълнени със скъпи, ненужни стоки, чисто новите ни магистрали, метрото – гордост на софиянци, строителният бум, който преобрази големите ни градове, но съсипа Черноморието. Нека си припомним унизителните опашки за визи пред Западните посолства и оценим настоящия си статут на пълноценни граждани на ЕС с правото да пътуваме свободно накъдето ни видят очите. Сайтът ни връща към предисторията на всичко това. „Ще видите много неща, които се случиха за пръв път след ледниковия период на комунизма” – обяснява Георги Георгиев-Джони.

© Снимка: prehoda.bg

     Ноември 1990 – Първият 

     стриптийз за журналисти 

      в хотел „Рила“

В сайта му са показани исторически кадри от създаването на първите партии в България, от първите свободни митинги и сблъсъци с властта, от първата покупка на „Мерцедес” у нас, включително и снимки от първия легален стриптийз в България. В същото време се натъкваме на кадри от многолюдните стълпотворения пред празните магазини на кризисната 1991 г., когато българите минаха на купонна система, като във военно време. Тягостни асоциации буди споменът за протестите през гладната т. нар. „Виденова зима” на 1996-1997-а, когато невиждана хиперинфлация стопи доходите на българите и ги изкара на улицата.

                     Какво изгубихме в прехода?

Вярата, че сме избрали правилния път, че си струва да се бориш. Надеждата, че има справедливост, че ни очаква по-добър живот… Главният сюжет на този период, според Георги Георгиев-Джони,  е как се похаби огромна социална енергия на две поколения българи. Тъжното е ,че бетата от онова начало днес отново са на улицата. Само че днес хората, които скандират по площадите, са уморени, объркани и по-разединени от всякога. А краят на Прехода мъждее, като гаснеща звезда на хоризонта. БНР

Венета Николова . Пътешествия без край