Колесница на 23 века разбулва загадки от миналото

© Снимка: БТА

Великолепна колесница с останки от два коня излезе наяве близо 2300 години след като е била положена в земята край днешното село Свещари. Районът е осеян с множество тракийски могили, които от години се проучват, разкривайки безценни късчета от един изгубен свят. Археолозите попаднаха на поредните следи от ритуално погребение. И този път находката надмина очакванията им.

През есента на 2012 г. експедицията на проф. Диана Гергова, един от водещите ни траколози, намери в една от могилите край Свещари ковчеже, съдържащо истинско съкровище – златни гривни, диадема, пръстени, копчета и други предмети, тежащи общо около 1,5 кг. Предполага се, че скъпоценностите са принадлежали на цар Котела, управлявал преди около 23 века тракийско племе гети, прославило се с храбростта и процъфтяващата си култура. Археологическият сезон на 2013 г. пък се увенча с още една, не по-малко интересна находка.  В една от могилите екипът на проф. Гергова попада на останки от колесница от края на ІV – началото на ІІІ век пр. Христа със скелети на два коня, впрегнати в нея. Главите на животните са положени върху  каменни възглавници, предните им крака са свити под тялото, а задните са изправени, така сякаш галопират, устремени към Отвъдното.

Но това, което изумява археолозите, е самата колесница. Древното возило разполага с две, а не с обичайните четири колела. При това въпросните колела са доста големи – с диаметър 1,20.  Освен това, конструкцията е олекотена и удивително подвижна.  До момента археолозите са се натъквали на колесници с четири колела от същата епоха в района на гр. Стрелча и край гр. Враца. Така че това е единствената открита двуколка по нашите земи от този период.  Впрочем, неин аналог е изографисан върху стените на Казанлъшката тракийска гробница. Предполага се, че подобни двуколки, или биги,  били използвани не само за бойни състезания, но и за различни религиозни ритуали. Проф. Гергова пояснява:

  © Снимка: Венета Николова 
Аналог на бигата край Свещари е изрисуван по стените на Казанлъшката тракийска гробница.

„Знаете ли, че на погребенията на тракийските владетели също е имало състезания и не е изключено тази колесница да е свързана с момент от погребалните церемонии. Някога бигата била символ на луната,  а кочияшът олицетворявал посредникът който отвежда душата на покойника към отвъдния свят. Така че за пръв път попадаме на конкретна илюстрация на представите на древните за живота и смъртта”.

Гетите вярвали в астралното безсмъртие на душата, която след кончината напуска тялото, за да се слее с Вселената. За предците ни връзката между Земята и звездите била свещена. Предполага се, че този мироглед е в основата на необичайното разположение на могилите, осеяли платото край Свещари. Учените с изненади установяват, че те повтарят разположението на съзвездията Орион, Голямо куче и Стрелец. Вероятно древните са наблюдавали небосклона по време на лятното и зимното слънцестоене и с голяма прецизност са маркирали върху земята разположението на съзвездията. А после използвали набелязаните места за култовите си церемонии и погребения. „Тези хора имали невероятен философски размах, те били прекрасни астрономи, великолепни математици!” – не крие възхищението си проф. Гергова. И добавя:

„Историята и духовността на гетите се свързва с името на Питагор и Залмоксис. Херодот твърди , че Залмоксис,  полумитичният цар-бог и жрец на гетите, бил роб или ученик на Питагор, или дори негов предшественик. Така че в тези представи на гърците за гетите съзираме нишката, която ни води назад, към древните познания на предците ни в областта на математиката, астрономията, философията, хармонията…”

В търсене на нови факти, свързани с културата и вярванията на гетите, проф. Гергова продължава проучванията си на могилния некропол край Свещари. Последната й находка повдигна булото към едно необозримо минало, когато древните изпращали владетелите си с пищни тържества и  състезания с колесници. Могилата, в която е намерена двуколката с двата коня, е била обект на сериозни иманярски набези, за които говорят следи от техните трактори и багери. Въпреки това, находката е в добро състояние. Проф. Гергова се надява да открие и останките от кочияша. Основание за тази надежда й давали непокътнатите от вандалите структури в съседство. Така или иначе, изненадите тепърва предстоят – убедена е известната българска археоложка. Платото край Свещари е едно от най-мистичните места в България, а могилите, голяма част от които още не са изследвани, пазят тайни, които рано или късно ще излязат на бял свят. БНР

Венета Николова . Пътешествия без край