Молът – начин на употреба

 В момента България е на едно от първите места в Европа

      по брой на търговски площи наглава от население.

Българинът се отдръпва от моловете след първоначалната еуфория. Според проучване хората у нас все по-малко пазаруват в гигантските лъскави и прескъпи шопинг центрове.

Една от най-бедните европейски държави е на едно от първите места в Европа по брой на търговски площи на глава от населението. Но въпреки кризата, изтънелия ни джоб и пренасищането с молове, експанзията продължава. До  края на 2014 –та ще бъдат открити общо четири нови гигантски и суперлуксозни шопинг центъра у нас. Така търговските площи в страната ще нараснат с 19% .

© Снимка: Венета Николова

      Търговците прилагат какви ли не трикове

 Българите сме особено податливи на примамките на консумативното общество. Привикнал на скромност, недоимък и полупразни магазини в годините на соца, народът с радост приветства появата на първите шопинг центрове, превърнали се в символ на лелеяното благоденствие по западен модел. Молът се наложи като начин на живот, като култура на общуването. В него хората не само пазаруват, но и се срещат с приятели, откъсват се от сивия делник, придобиват, макар и за кратко, усещането, че са част от един по-красив и лъскав свят на изобилие и ситост. Но след първоначалната еуфория настъпва момент на отрезвяване.

Според едно проучване сме все по-малко склонни да купуваме скъпи маркови стоки, само заради удоволствието да пазаруваме от мола. Свитото потребление си казва думата. Хората купуват все по-рядко, а търговците се жалват все по-често от липса на клиенти. Въпреки това, посетители не липсват. Около 60 на сто от тя обаче са... ученици – сочи проучването.

Вместо да тича из квартала или да кара колело в парка, подрастващото поколение предпочита да прекарва времето си между стъклените стени на мола. А там се забавлява, като харчи парите на родителите си във фастфууд ресторантите и плей граунда, вози се по ескалаторите, зяпа витрините и си мечтае как един ден ще забогатее и ще си купи всичко лъскаво, което попадне пред погледа му. Нищо чудно, че все повече родители се чудят как да предпазят рожбите си от влиянието на мол културата и нейните измамни ценности, развивайки истинска фобия към роящите се навред търговски центрове.

© Снимка: Венета Николова

      По Коледа и Нова Година моловете са 

      във вихъра си

Оказва с, че на 1000 души население у нас се пада около 305-310 кв. м. търговска площ. А това е над средното за европейските стандарти. Недоумение буди и фактът, че някои български градове, като Бургас например,  дори надвишават по тези параметри такива богати държави като Люксембург, който е на едно от първите места в Европа по търговски площи на глава от населението. Друг е проблемът, че потреблението в страната ни не е такова, че да позволява нормалното функциониране на въпростите шопинг гиганти.

© Снимка: Венета Николова

 В мола се откъсваш от делника и придобиваш измамното усещане, че си част от един лъскав и красив свят.

Неудържимият устрем на компаниите, които не спират да градят молове, противоречи на всякаква икономическа логика! В даден момент  огромните лъскави сгради са обречени да останат полупразни, предупреждават експерти. И една любопитна подробност: анкета на пишещата тези редове показва, че единствено незасегнати от потребителския отлив са ... луксозните бутици, които продължават да се радват на стабилна и платежоспособна клиентела. Явно по-богатите никак не се притесняват от кризата. На въпроса не се ли оплаква от липса на клиенти, подобно на останалите й колежки в мола, продавачка в магазин за скъпи маркови дрехи ми отговори така: „Не, разбира се! Вие ако имахте само 10 лв. в джоба, щяхте ли да влезете тук? Молът е място за богати хора!” Или поне така е в България! БНР

Венета Николова . Пътешествия без край