Живот в молитва - Самоковския манастир

В  двора на Самоковския девически манастир цари мир и достолепна тишина. Прекрачиш ли прага му неволно снишаваш глас, а душата ти се изпълва с покой. 

The article's English version

В горещия юлски предиобед слънцето безмилостно напича друетажните постройки скупчени край старата църква „Св. Покров Богородичен”. Толкова е горещо, че и птиците са се изпокрили на сянка. В изпъстрената с цветя градинка обаче съзирам две монахини, които се опитват да пренесат голяма тенекия, засадена със зукум. Една от тях ме вижда и бодро се запътва към мен. 

Това е сестра Пелагия – игуменката на девическия манастир в град Самоков. Свикнала e да посреща гости в светата обител. Повечето от тях са вярващи, които пристигат тук от цялата страна, за да запалят свещичка и да потърсят уединение с Бога. Но идват и туристи. Те сноват из двора, надничат през прозорчетата на манастирските постройки и изпълват старата църква с безгрижна глъч. 

За разлика от голяма част от манастирите ни, които са си изградили хотелска част с чисто туристически цели, в самоковския метох не се предвиждат екстри и атракции. „Това е манастир, не хотел” – отсича сестра Пелагия. Но с готовност ме развежда из светата обител и ми разказва за историята на това обвеяно с мистика място. 

Манастирът е основан през 1772 г. като девически метох от образовани монахини и бързо се превръща в средище на духовност и просвета за целия регион. Към средата на XIX век в монашеските помещения вече живеели около 100-тина монахини и послушнички.

Много от тях били вдовици или заможни гражданки на Самоков, които със собствени средства изграждали тези скромни къщички, за да прекарат в тях остатъка от живота си в пости и молитва. Така постепенно се оформил цял комплекс от жилищни и стопански сгради, повечето от които са оцелели и до днес.

В наши дни обаче метохът се обитава от едва четири монахини, които водят тих и съзерцателен живот. Сред тях е и сестра Херувима, която е на 94 години и е най-старата монахиня в България. Дошла в метоха на петгодишна възраст, но е още с бистра мисъл и помни всички исторически събития през последното столетие. 

Манастирите ни обаче се обезлюдяват, а младите, готови да наметнат черното расо са изключение. „Така е, като се шири бездуховност! В другите православни държави, вероучението е въведено като учебен предмет, но не и у нас. Как да не се срине ценностната система на младите!” – възкликва сестра Пелагия. А иначе делникът на сестрите в самоковския метох е еднообразен, изпълнен с труд и молитви:

„ Монахът има ангелски образ и би трябвало да покаже как човек ще живее в царството небесно, когато душата му се пресели там, а по-късно с Възкресението – и неговото тяло. Затова се трудим много, трудим се и да образоваме хората. А и много миряни в беда се обръщат към нас за помощ.” Сестра Пелагия ме повежда в манастирската църква „Покров Богородичен”. 

Издигната е през 1837-39 г., т.е. близо половин век след основаването на метоха. Пристъпвам прага и ахвам пред позлатените дърворезби на иконостаса и великолепните стенописи. Дърворезбите са от прочутата самоковска школа. Иконостасът – също. В притвора на храма пък има композиция от знаменития самоковски иконописец Захари Зограф (1810 – 1853). 

Разглеждам и негов автопортрет, както и една необикновена икона на Св. Богородица: „Виждате, че на нея са поставени тези сребърни крачета. Сложени са там от хора, които са били изцелени от майка Богородичка и са направили този дар в знак за останалите, че тази икона е чудотворна и лекува!” – обяснява игуменката на манастира.

Но най-дълго се задържам пред двете икони – едната голяма, а другата малка или т. нар. целувателна, на които Св. Богородица е изобразена с… криле. Това е в пълно противоречие с каноните на православната църква, според които Дева Мария стои над ангелите и архангелите и не може да бъде изобразявана с криле. Сестра Пелагия обаче разказва следната легенда:

„Когато турците нападат града пред тях се явява образът на Св. Богородица, разперила своя плащ над целия град. А знаете, че те са много вярващи и също почитат светицата. Така че когато виждат нейното покровителство, те веднага се връщат назад и не нападат Самоков. Затова Св. Богородица е изобразена по този начин в нашата църква.”

Сега в манастира тече усилен ремонт. Предстои откриването на новата му част, в която от есента ще се помещава неделно училище по вероучение. В обновените помещения ще се провеждат и курсове по иконопис, в които учениците от града ще усвояват тънкостите на самоковската иконописна школа. 

Предвидени са и килии за външни хора. В тях вярващите, болните и нуждаещите се ще могат да останат за известно време в търсене на изцеление и упование в Бога на разноски на манастира. На тръгване сестра Пелагия ме благославя и ми пожелава да живея честно и в мир и покой с душата си.   

Венета Николова . Пътешествия без край