Sunday, January 19, 2014

Халколитното селище край Провадия е било „монетният двор” на Балканите

Останки от праисторическия град на 
    повече от 6500 години.
За мнозина солта е тривиална подправка към яденето, смята се дори че е вредна, когато се приема в големи количества. Някои я наричат „бялата смърт”, макар че е жизнено необходима за човешкия организъм. Оказва се обаче, че кристалната субстанция е свързана с развитието на най-ранната цивилизация на Стария континент!






Благодарение на добива на сол преди повече от 6500 години в околностите на Варненското езеро възниква най-древният открит до момента град на Стария континент. Проучвайки солниците край езерото, археолозите вадят на бял свят късче по късче от хилядолетното ни минало, обогатявайки представите ни за една малко позната култура, белязала началото на европейската цивилизация.



Снимка:  infotourism.net
Не паричните знаци, не златото, а солта е била основната „разменна монета” на хората в продължение на хилядолетия. Затова всеки, който в далечното минало е имал достъп до големи количества сол, е бил считан за богат и влиятелен. А най-големият и най-старият солодобивен център в Европа се заражда в дълбока древност не къде да е, а в района на днешния град Провадия край Варненското езеро. Именно благодарение на добива на т.нар. бяло злато тук се оформя културно и търговско средище. За това говорят останките от внушителен праисторически град, възникнал край езерото преди повече от 6500 години. Той е бил укрепен с огромни каменни стени с дебелина над 2 метра и височина над 3 метра – нещо невиждано от периода на дълбоката праистория, поне до момента – обяснява проф. Васил Николов от Националния археологически институт с музей при БАН.


През V хилядолетие пр. Хр. районът успява да се наложи като водещ икономически фактор в тази част на континента. Провадийските солни „кюлчета”, използвани като паричен еквивалент, достигат далечни земи, осигурявайки на местното население богатства и охолен живот. По това време селището вече било гъсто застроено с красиви и функционални двуетажни къщи. От едната му страна се е намирал производственият център за сол, а от другата – религиозен център с ямно светилище. Преди време екипът на проф. Николов попадна и на некропола – мястото, където са били погребвани мъртвите.Ето какво разказва той:



 „В гробовете са били поставяни медни предмети. А в този район няма добив на мед, тя е била внасяна от север. Става дума за откритите медни брадви, шила, двуспирални игли. Всички те са белег на висок социален статус. Впрочем, находките край Провадия ни дават основание да считаме, че има връзка на древното солно находище и местното население с близкия Варненски некропол от V хилядолетие пр. Хр., придобил известност с откритото в него най-старо обработено злато в света. Ние предполагаме, че погребаните заможни хора във Варненския некропол всъщност са забогатели именно от добива на сол край солниците на езерото. Освен това, търговията с този продукт позволява да се развие една икономическа общност с видимо социално разслоение – нещо, което за пръв път се наблюдава в границите на древна Европа! Именно това ни дава основание да наречем селището край солницата „праисторически град” –твърди  проф. Николов.



Снимка: mgu.bg
       Град Провадия
Но може би това, което предизвиква най-голямо любопитство, са хилядите открити фрагменти от т.нар. брикетажи – това са керамичните съдове, в които нашите древни предци са изварявали соления разтвор до получаване на суха субстанция . Екипът на проф. Николов попада и на калъпите за производство на „солените пари”. Въпросните древни пари са кубчета от изсушена и запечена по примитивни технологии сол, които били с различна големина. „Това са първите пари в района на т.нар. Източно Средиземноморие” – казва проф. Николов. И добавя, че на практика провадийските солници са били „монетният двор” на Балканите.

А какви са причините за загиването на праисторическия град край Варненското езеро? Същите, които прекъсват развитието на първата европейска цивилизация! – твърди археологът. И добавя, че вероятно става дума за засушаване на климата към края на V хилядолетие пр. Хр. Условията за земеделие стават невъзможни, хората се „номадизират”, т.е. започват да отглеждат стада и да се движат след тях . Така се заличава тази цивилизация, а заедно с нея и градът край Провадия. Постепенно солените му извори пресъхват и производството на сол замира. Това поставя края на една процъфтяваща епоха в древността! БНР

Снимките са предоставени от проф. Васил Николов

Венета Николова . Пътешествия без край


0 Comments:

Post a Comment

Subscribe to Post Comments [Atom]

<< Home

Любопитно - ЩЕ БЪДЕТЕ ПРЕХВЪРЛЕНИ КЪМ НОВАТА ВЕРСИЯ НА САЙТА: Халколитното селище край Провадия е било „монетният двор” на Балканите

Халколитното селище край Провадия е било „монетният двор” на Балканите

Останки от праисторическия град на 
    повече от 6500 години.
За мнозина солта е тривиална подправка към яденето, смята се дори че е вредна, когато се приема в големи количества. Някои я наричат „бялата смърт”, макар че е жизнено необходима за човешкия организъм. Оказва се обаче, че кристалната субстанция е свързана с развитието на най-ранната цивилизация на Стария континент!






Благодарение на добива на сол преди повече от 6500 години в околностите на Варненското езеро възниква най-древният открит до момента град на Стария континент. Проучвайки солниците край езерото, археолозите вадят на бял свят късче по късче от хилядолетното ни минало, обогатявайки представите ни за една малко позната култура, белязала началото на европейската цивилизация.



Снимка:  infotourism.net
Не паричните знаци, не златото, а солта е била основната „разменна монета” на хората в продължение на хилядолетия. Затова всеки, който в далечното минало е имал достъп до големи количества сол, е бил считан за богат и влиятелен. А най-големият и най-старият солодобивен център в Европа се заражда в дълбока древност не къде да е, а в района на днешния град Провадия край Варненското езеро. Именно благодарение на добива на т.нар. бяло злато тук се оформя културно и търговско средище. За това говорят останките от внушителен праисторически град, възникнал край езерото преди повече от 6500 години. Той е бил укрепен с огромни каменни стени с дебелина над 2 метра и височина над 3 метра – нещо невиждано от периода на дълбоката праистория, поне до момента – обяснява проф. Васил Николов от Националния археологически институт с музей при БАН.


През V хилядолетие пр. Хр. районът успява да се наложи като водещ икономически фактор в тази част на континента. Провадийските солни „кюлчета”, използвани като паричен еквивалент, достигат далечни земи, осигурявайки на местното население богатства и охолен живот. По това време селището вече било гъсто застроено с красиви и функционални двуетажни къщи. От едната му страна се е намирал производственият център за сол, а от другата – религиозен център с ямно светилище. Преди време екипът на проф. Николов попадна и на некропола – мястото, където са били погребвани мъртвите.Ето какво разказва той:



 „В гробовете са били поставяни медни предмети. А в този район няма добив на мед, тя е била внасяна от север. Става дума за откритите медни брадви, шила, двуспирални игли. Всички те са белег на висок социален статус. Впрочем, находките край Провадия ни дават основание да считаме, че има връзка на древното солно находище и местното население с близкия Варненски некропол от V хилядолетие пр. Хр., придобил известност с откритото в него най-старо обработено злато в света. Ние предполагаме, че погребаните заможни хора във Варненския некропол всъщност са забогатели именно от добива на сол край солниците на езерото. Освен това, търговията с този продукт позволява да се развие една икономическа общност с видимо социално разслоение – нещо, което за пръв път се наблюдава в границите на древна Европа! Именно това ни дава основание да наречем селището край солницата „праисторически град” –твърди  проф. Николов.



Снимка: mgu.bg
       Град Провадия
Но може би това, което предизвиква най-голямо любопитство, са хилядите открити фрагменти от т.нар. брикетажи – това са керамичните съдове, в които нашите древни предци са изварявали соления разтвор до получаване на суха субстанция . Екипът на проф. Николов попада и на калъпите за производство на „солените пари”. Въпросните древни пари са кубчета от изсушена и запечена по примитивни технологии сол, които били с различна големина. „Това са първите пари в района на т.нар. Източно Средиземноморие” – казва проф. Николов. И добавя, че на практика провадийските солници са били „монетният двор” на Балканите.

А какви са причините за загиването на праисторическия град край Варненското езеро? Същите, които прекъсват развитието на първата европейска цивилизация! – твърди археологът. И добавя, че вероятно става дума за засушаване на климата към края на V хилядолетие пр. Хр. Условията за земеделие стават невъзможни, хората се „номадизират”, т.е. започват да отглеждат стада и да се движат след тях . Така се заличава тази цивилизация, а заедно с нея и градът край Провадия. Постепенно солените му извори пресъхват и производството на сол замира. Това поставя края на една процъфтяваща епоха в древността! БНР

Снимките са предоставени от проф. Васил Николов

Венета Николова . Пътешествия без край