За селищната могила „Юнаците” и най-ранната европейска цивилизация

Все повече доказателства потвърждават една теза, според която не земите на древна Месопотамия са люлка на нашата цивилизация, а… Балканският полуостров. 

Излезлите на бял свят свидетелства от една малко известна култура, предшестваща египетската и дори шумерската, фокусират вниманието на учените, преобръщайки на 180 градуса представите ни за древността.

Това лято екипът на доц. Бояджиев стигна до предполагаемата порта

на някогашната цитатеда в селищната могила "Юнаците"

Останките от живота на това древно общество постепенно изплуват от пепелищата на историята, за да ни върнат 6-7 хилядолетия назад във времето, когато по нашите земи процъфтявала неизвестна цивилизация с удивително висока степен на развитие. 

Става дума за период, предшестващ с поне хилядолетие Шумер и Акад. 

Едно от най-емблематичните свидетелства за тази тайнствена цивилизация е златото от варненския халколитен некропол (от 4400-4100 г. пр. Хр.), известно още като най-старото обработено злато в света. В наши дни изящните накити редовно гостуват на най-реномираните световни музеи, прославяйки България навред. 

Останките от "езерния град" в Дуранкулак стоят безстопанствени на произвола
на времето и човешкото безхаберие

От същата епоха е и праисторическото селище край град Провадия, възникнало покрай древна черноморска солница. Жителите му просперирали благодарение на солта, която някога била основната парична единица. А какво да кажем за „езерния град” на дуранкулашкия остров, където лежат останките от най-древната каменна архитектура на Стария континент отпреди седем хилядолетия?

От въпросния времеви отрязък е и пазарджишката селищна могила „Юнаците”. Археолози от години проучват района, осеян със следи от Халколита. В момента екипът на доц. Явор Бояджиев разкрива крепостна стена с дебелина над четири метра, опасвала някога град с улици, жилищни сгради и пр. „Предполагаме, че това е най-старият град в Европа” – обяснява доц. Бояджиев. И допълва, че най-ранните находки в могилата са от V хил. пр. Хр. 

От разкопките на „Юнаците” ясно личат основите на халколитните къщи

Градът се е разгръщал на 120-150 декара площ. Любопитното е, че в земите между реките Тигър и Ефрат, селища с подобни мащаби възникват едва 1500 години по-късно. „А според изследователи, които са работели в Месопотамия, селища с площ над 7-8 декара се считат вече за градове” – казва доц. Бояджиев и добавя:

Според доц. Ясен Бояджиев Балканите са люлка на най-ранната европейска цивилизация 

„Така че дори по стандартите на Месопотамия можем да твърдим, че имаме началото на някакъв град. Освен това имаме структурата, която по-късно става определяща за града. Тоест имаме голямо селище, като на най-високата му част е изградено укрепление, или цитадела. А това е принципът на устройството на всеки древен град – наличието на укрепена част вътре в него, която в случай на нужда приютява населението. Там живее елитът, там има занаяти и пр. "

Една много малка част от халколитното селище в района на Пазарджик е проучена.

В „Юнаците” има свидетелства за развита култура много преди познатите ни най-ранни градове "Това е невероятен исторически паметник, в който животът, с кратки прекъсвания, е продължавал от V хил. пр. Хр. до Средновековието – това са цели шест хилядолетия!”-твърди археологът.

Но как е изглеждал този древен град? 

Предполага се, че жителите му са се препитавали главно с риболов от близката река. Живеели не в колиби, а в уютни къщи, изградени от дървени плетове, замазани с глина. Домовете им били с 80-120 квадрата, а част от сградите дори били двуетажни. „Тези постройки не са много по-различни от кирпичените къщи по селата ни от преди 70-80 години” – обяснява доц. Бояджиев. Откритите на място фрагменти от керамика, сред които и десетки фантастични фигурки на птици, са изложени в Историческия музей на Пазарджик.

Фрагменти от керамични съдове, открити в халколитния град, считан 

за най-ранния в Европа

До момента са разкрити само две улици, предстои да бъде проучена централната част на цитаделата. „Тук сме попадали на съдове със знаци по тях, които дават основание да се говори за наченки на древна писменост” – твърди доц. Бояджиев. Впрочем преди години подобни свидетелства за протописменост бяха открити и във Врачанския Балкан, разбунвайки духовете на научната общност. Ето обяснението на доц. Бояджиев:

И още керамични фрагменти от "Юнаците", които предстои 

да бъдат проучени или сглобени

„Това е епоха, когато общо взето, поне в Европа, върхът на цивилизацията е именно Балканският полуостров. В България има много селищни могили. Голяма част от тях също може да се окажат подобни на тази в „Юнаците”. Това е цивилизация, известна най-вече от варненския халколитен некропол, но той е само върхът на айсберга"

 Според българският археолог има основание да говорим дори за начало на древна протодържава, 

която би могла да е най-ранната в света. "Говоря за цялата тази култура, която се разпростира от Карпатите до Бяло море. Защото имаме достатъчно паметници вече, които да ни дават основание да смятаме, че тези хора са имали много висока организация, предполагаща и централизирано ръководство.”-казва доц. Бояджиев.

Екипът на доц. Бояджиев още не е стигнал до централната част на някогашната 

цитадела

В началото на IV хил. пр. Хр. в земите ни нахлуват диви степни племена, които буквално унищожават тази малко позната култура. Овъглените скелети на хора сред руините на жилищата им с останки от оръжията, с които били убити, потвърждават тази нерадостна теза. Вражеското нашествие води до гибелта не само на селището при „Юнаците”, но и на въпросната процъфтяваща халколитна цивилизация по нашите земи. По-късно, през бронзовата епоха, животът тук отново се заражда, но културното равнище било в степени по-ниско. А от някогашния блясък и просперитет на халколитните хора е останало само едно златно съкровище, керамични фрагменти и… легенди.

И още по темата : Халколитното селище край Провадия е било "монетният двор" на Европа?

Пътешествия без край . Венета Николова