Кабиюк е царството на конете

Снимка : Венета Николова

Конят е тайнство и ... магия! В това може да се убеди всеки, който е общувал с това грациозно и излъчващо аристократично достолепие животно. Така мислят и стопаните на „Кабиюк” - най-големият конезавод на Балканите край Шумен.

За разположеното наблизо с. Кюлевча виж Тук 

Според едно местно поверие конете са приказни животни! Навремето те спасили света от чумата, защото специфичната им миризма прогонвала надалеч разнасящите смъртоносната зараза паразити. Затова конят е на особена почит в село Коньовец, разположено едва на 18 км. от Шумен. Именно в околностите му в далечната 1864 г. е основан най-големият конезавод в тази част на Европа. 

Снимка: Венета Николова

По това време българските земи попадали в пределите на Османската империя и идеята на основателите на конефермата била да се осигурят елитни коне за имперската армия. За кратко време в просторните конюшни, изградени от солидни каменни блокове, се заселват първите над 1000 екземпляра стройни жребци. Но историята на конезавода е изпълнена с превратности. След освобождението на България от османско иго през 1878 г. турската армия отвежда всичките коне от „Кабиюк” със себе си в Анадола, а българите заварват конюшните празни. Опитите на новата българска държава да възстанови дейността на конезавода се увенчават с успех едва в началото на XX век. По това време конезаводът е обзет от трескава дейност, а в местните лаборатории „ври и кипи” генно инженерство. 

Снимка: Венета Николова

Така на бял свят се появяват типично нашенски видове овце, свине и кокошки, които и до днес се отглеждат на територията на „Кабиюк”. В началото на 50-те години на миналия век конезаводът се сдобива и с най-голямата си „знаменитост” - селектираната в лабораториите му източнобългарска порода кон. Тези коне са сравнително високи и стигат до 1,70 м. Използват се за конен спорт и любителска езда, затова и интересът към тях в чужбина е голям.

Днес „Кабиюк” е като истински град на конете, разпростиращ се на повече от 30 хиляди декара. Тук конят е господар, а хората са негови служители. Комфортните конюшни са разположени по протежение на обрамчените с вековни дървета алеи, които отвеждат до просторни пасища с препускащи по тях табуни. В момента в конезавода се отглеждат около 400 коне. Наред с източнобългарската порода, която е най-многочислената, тук се развъждат още няколко елитни породи. Сред тях се откроява арабската Шагия, порода, селекционирана в пределите на бившата Австро-унгарска империя. Представителите й се отличават с по-кроткия си нрав. Това са едни изключително грациозни животни, със силно присъствие, подчертана индивидуалност и с големи изразителни очи. Ръководството на „Кабиюк” води често делови разговори с любители на конете от САЩ, Европа, както и с арабски шейхове, които не пестят средства, за да се сдобият с елитен екземпляр, отглеждан в тукашните конюшни.

Снимка : Венета Николова

Туризмът е другото печелившо перо на конезавода. Годишно в „Кабиюк” се отбиват между 15 и 20 хиляди туристи. Над 90 процента от тях са чужденци. Домакините им предлагат специална програма. Като начало ги водят единствения на Балканите Музей на коня, проследяващ развитието на коневъдството по нашите земи още от времето на древните траки. В него са изложени различни видове впрягове, оригинална каляска от двора на българския цар Фердинанд, изработена във Виена в края на XIX век, стари файтони, дикани и пр. След това гостите се развеждат с писани каручки из широките ливади на конезавода, за да наблюдават в естествени условия волната езда на цели табуни коне. По предварителна заявка, местни жокеи демонстрират преодоляване на препятствия, яхнали чистокръвни жребци. Желаещите могат да пояздят на повод кон и да дегустират биволско мляко или краве сирене, производство на местни мандри.

Венета Николова , Пътешествия без край